Акумулатори ПланетБатт
Варна, бул. Владислав Варненчик №132, №148
тел.: +359 52 60 27 33; +359 884 75 75 71
office@planetbatt.com
 

2019 Mercedes C 250 d


Сто хиляди километра с дизеловото комби на Mercedes от средния клас

„Най-доброто или нищо” е самоувереният марков девиз на Mercedes. Доколко сегашната С-класа отговаря на тази претенция? Ние шофирахме един C 250 d в комби версия (Т-модел) в продължение на точно 100 055 километра. Тук можете да прочетете какво преживя елитното комби с цвят кавансит синьо.

Върху общо 15 картона водачките и водачите са нанесли всички зареждания, записали са своите забележки и – положителните и отрицателни – отзиви за всичко, което им е направило впечатление. Обикновено това е доста увлекателно четиво. Не така обаче стоят нещата при Mercedes C 250 d, който в началото носеше и названието BlueTec. Малко по-късно имената на дизеловите модели на марката бяха променени.

На първите страници можем да прочетем преди всичко похвали – за ходовата част Airmatic, за седалките, кормилната уредба и двигателя. Но нека следваме реда. През лятото на 2015 г. тъмносиният C 250 d T започна своя маратонски тест – въоръжен с 204 к.с. и сериен автоматик 7G-Tronic. И с допълнително оборудване, чийто списък заема цели две страници и приключва с крайна цена от 67 532,50 евро. Така този Mercedes е получил специални добавки на стойност почти 21 000 евро. Не всички изглеждат необходими – например за амбиентното осветление (528 лв.) никой от многобройните ползватели не е обелил нито дума.

Страхотни светлини, чудесни седалки

Затова пък добрите LED светлини на Intelligent Light System получават чести и подчертано положителни отзиви – и всъщност се оказват абсолютно необходими. Те обаче фигурират в ценоразписа срещу 3485 лв., понеже С-класата се доставя серийно все още с халогенни светлини. Добавката обаче може да спадне до 696 евро (в Германия), ако на борда е налице пакетът Business Plus за 2499 евро (не се предлага в България), който заслужава препоръка – понеже освен по-големите резервоари за гориво и AdBlue, комфортни седалки с отопление отпред, нескъпа навигационна система Garmin и чистачки със сензор за дъжд, той включва и нормални LED фарове. А ако поръчате в добавка и големия пакет Comand Online, по днешни цени ще трябва да платите още 5408 лв.

Естествено, в списъка с оборудване на тестовия автомобил фигурират и опции, които са по-скоро красиви, отколкото полезни – като тапицериите на седалките от Designo кожа с цвят „кафяво седло” за 7088 лв. Техните чудно хубави декоративни шевове издигат качеството на интериора на нечувано високо ниво и тук се разполагате превъзходно върху много добрите кресла. Похвали за седалките могат да се открият в множество бележки по автомобила в маратонския тест. „Седалки на върхово ниво дори след седем часа на аутобана”, е записал например колегата Михаел фон Майдел.

Тук не дразни дори липсата на изцяло електрически настройки – в пакета за седалките е включено електрическо регулиране само за наклона на седалищната част и за лумбалната опора. „Още по-скъпите седалки от допълнителното оборудване изобщо не са задължителни”, отбеляза например Маркус Петерс след един етап на продължително шофиране с C 250.

Много използвани и често положително споменавани бяха и разнообразните функции от пакета „Асистиращи системи Plus” за 5046 лв. – например темпоматът с регулиране на дистанцията Distronic. „Работи добре, често и с удоволствие го използвах”, гласи една бележка в дневника на теста. В многобройните читателски писма за С-класата Distronic също се споменава често и с добри думи.

Не всички добавки от пакета с асистенти обаче бяха използвани толкова охотно. Някои пожънаха критики – като например активният асистент за спазване на лентата; неговите намеси се струваха на някои колеги прекалено резки и ненужно силни; също и фактът, че активният спирачен асистент често интерпретираше наближаващите кръгови кръстовища като препятствия и отправяше в еднаква степен ненужни и силни предупредителни сигнали, не беше възприет добре от доста хора, използвали автомобила.

Освен върху плашещите системи за подпомагане критиката се концентрира и върху управлението на функциите. Мнозина възприемаха типичното за Mercedes оформление на менютата като изискващо време за привикване; подобно беше и отношението към разпределението на функциите между контролера на централната конзола и бутоните на волана. Също толкова непрактично изглежда разполагането на регулатора за силата на звука до въртящия и натискащ се контролер откъм страната на пътника до водача. Недотам възторжени са и отзивите за ролното покривало над багажника, което мнозина възприемаха като доста евтино на вид.

При модернизацията на модела в средата на 2018 г. – добре е да го споменем – наред с други неща бяха актуализирани схемата за управление на функциите и асортиментът от асистенти за водача. Освен това се предлагат нови дизелови мотори, което след опита ни с C 250 d не изглежда твърде наложително. В тестовия автомобил дизелът OM 651 в комбинация със седемстепенния автоматик (от април 2016 г. 9G-Tronic) се представиха убедително като мощен, икономичен и щадящ нервите с хармоничната си работа задвижващ блок.

Голям автономен пробег

Всъщност истински дефекти така и не се проявиха, а що се отнася до двете извънпланови посещения в сервиз, частният клиент вероятно щеше да си ги спести. На километър 30 758 бяха установени шумове от вибрации при ниски обороти в предната част на автомобила, а като тяхна причина беше установен един несъвсем чисто монтиран маркуч в двигателния отсек. Оттогава този феномен не се появи отново. Второто принудително спиране в бокса след 68 432 изминати километра се дължеше на скърцащи шумове от предния мост, които очевидно бяха породени от допуснати при монтажа напрежения в кормилната уредба. След отхлабване и повторно затягане на болтовете проблемът намери трайно решение. И двете посещения в сервиза бяха за сметка на заводската гаранция, но за тях C 250 d получи 2,5 точки в индекса на повредите. С това този Mercedes се нарежда на четвърто място по надеждност в своя клас, а и в останалите отношения равносметката е доста прилична – като например при разхода на гориво.

Само 7,5 л изразходваше средно на 100 км синият автомобил – съвсем икономична стойност с оглед на динамичните показатели и транспортния капацитет на Т-модела. Минималният измерен разход беше едва 5,5 л, а максималният никога не надмина десет литра. Дори след особено бързи етапи по аутобан средният разход на гориво беше максимум 9,8 л. В комбинация с предлагания по желание 66-литров резервоар това осигуряваше големи автономни пробези – често между две зареждания изминавахме повече от 1000 километра.

При това доста силно впечатление ни направиха надеждните показания за остатъчния пробег. Опитни водачи със здрави нерви нерядко успяваха да заредят повече от 63 литра. По време на маратона през инжекционните дюзи преминаха 7536,8 л дизелово гориво, допълнени от 86,5 л AdBlue за каталитичната обработка на азотните окиси. Общо за двете течности похарчихме 8787 евро.

Не толкова икономично се отнасяше комбито на Mercedes със своите гуми – заедно със заводските Continental SportContact 5 автомобилът успя да износи почти четири комплекта. Това възлиза – с отчитане на остатъчния ресурс – на 1019 евро, понеже двата последни комплекта летни и зимни гуми все още бяха запазили над 50 процента от дълбочината на каналите по протектора. Точно нула евро бяха похарчени за доливане на масло, тъй като редовните смени се оказаха напълно достатъчни. Четири пъти C 250 посети сервиза – редовното обслужване е на интервали от 25 000 км. Което, както и доста голямата загуба на стойност при овехтяването (57,8%), идва да подчертае, че „щастливата звезда” на Mercedes може и да не е евтина, но пък е много добра.

Из опита на читателите

Купих моя Mercedes C 250 (бензинов) като едногодишен автомобил; след една година и 16 000 км мога да направя положителна равносметка. Наистина, в самото начало стана нужда от три посещения в сервиза – веднъж за смяна на помпата за миене на стъклата и два пъти заради светваща контролна лампа за мотора, – но след това вече нямаше проблеми. Комфортът на возене е много добър благодарение на окачването Airmatic, средният разход е 7,8 л бензин 95. С-класата е моят трети и най-добър Mercedes досега. Дразнещи са единствено скъпите ежегодни проверки в сервиза.
Андреас Рьогеле, Щутгарт

През септември 2016 г. взех от филиала в Бремен моя C 400 4Matic, който вече е изминал около 20 000 км. Извънредно богато оборудваният автомобил е първата ми кола, която работи над 15 месеца и 15 000 км без каквито и да било дефекти. После обаче се появиха необясними смущения в работата на стационарното отопление, което просто се включваше ту при стартиране, ту при задействане на дистанционното отваряне на вратата на гаража. За съжаление, този дефект не може да бъде възпроизведен стабилно и си остана загадка за сервиза. Освен това смятам, че обзорът в С-класата е доста ограничен. Ако нещо работи действително добре, това е динамичното включване на дългите светлини.
Вернер Хартунг, Тенинген

От декември 2015 г. съм изминал 130 000 км с моя C 250 d T-модел. В първите месеци се редуваха светли и тъмни моменти; през последната година обаче мога да се наслаждавам на почти спокойно шофиране. Положителните страни: чудесен AMG дизайн с приятни на пипане материали и фантастично въздушно окачване. Освен това при всяко качване се радвам на сполучливо оформеното арматурно табло. Отрицателните: четири непланирани престоя заради двигателя и въздушното окачване. Друга тъмна сянка хвърлиха предлаганите по желание LED фарове. Особено в режима Sport Plus със снишена каросерия те осветяват пътя на максимум две дължини на автомобила, после светлото свършва.
Йорг Щанек, Билефелд

След като преди бях карал BMW и Audi, от април 2015 г. вече притежавам моята втора С-класа Т-модел – един C 400 4Matic. По принцип съм много доволен от качеството и надеждността на автомобила, но при актуалния модел две неща ме дразнят особено силно: лостът за автоматичната трансмисия на волана и аеродинамичните шумове. Човек си мисли, че прозорците не са затворени както трябва. Освен това смятам, че двойното предаване беше по-добро при предишния модел.
Маркус Фее, Гебенщорф

Предимства и недостатъци

+ Комфортна ходова част
+ Голямо, добре използваемо товарно пространство
+ Удобни предни и задни седалки
+ Кормилна уредба с лек, но прецизен ход
+ Дълъг автономен пробег с опционалния голям резервоар
+ Много добри адаптивни LED светлини
+ Богат асортимент от системи за сигурност и подпомагане на водача
+ Нисък разход дори при висока скорост на аутобан
+ Меко и бързо превключваща автоматична трансмисия
+ Добре работещ адаптивен темпомат
+ Добра климатизация

– Отчасти сложно управление на функциите
– Плашещи системи за подпомагане
– Бързо овехтяване
– Понякога твърде рано превключващ автоматик
– Евтино покривало за багажника

Силни и слаби страни

LED светлините с Intelligent Light System са сред многобройните добри страни на С-класата, подобно на меко и бързо превключващата автоматична трансмисия. Не толкова ни харесаха появяващите се от време на време аеродинамични шумове, възприеманите като твърде резки намеси на асистента за спазване на лентата, понякога хиперактивните предупреждения за сблъсък на системата Distronic, както и евтиното на вид ролно покривало над багажника.

Заключение: Несъвсем безупречен
Два пъти се наложи тъмносиният C 250 d да посети сервиза извън датите за редовно обслужване. Това малко помрачава общото впечатление, иначе и в последния ден на маратонското изпитание комбито блести като в първия. Един солиден, икономичен и просторен комби модел, който и след този тест е в състояние да измине още много километри – изобщо, истински Benz.
auto motor und sport










2007-2019 Всички права запазени. Политика за защита на личните данни
Актуализация: 03.2019


Варна, бул. Владислав Варненчик №132, №148
тел.: +359 52 60 27 33; +359 884 75 75 71
office@planetbatt.com